Как започна всичко...

Здравейте!

Казвам се Анна и глината е мой спътник още от както се помня... Когато съм била още мъничко човече, наблюдателните ми родители забелязали увлечението ми към създаването на фигури от пластилин.

Едното довело до другото и така пет годишна се озовавам в школа по керамика към Център за работа с деца-гр Плевен.

Благодаря ви, мамо, тате!

Там, мой дългогодишен ръководител е Вяра (Вяра Савова). Годините минаваха, а тя успешно отгледа, с много любов, твореца в мен. Помогна не само на мен, но и на още куп други деца да се запознаем с вътрешните ни пориви да творим. Не просто ръководител, а втора майка.

Безкрайната й отдаденост зароди любовта към създаването, търсенето, откриването, изучаването. Благодаря ти, Вяра!

Във времето, като всеки млад човек, аз търсех себе си и опитвах различни неща... и продължавам. Пусках глината за известно време, но после тя пак ме намираше... Гонехме се непрестанно една друга, но нито една от двете ни не искаше да си тръгне завинаги.

И така до днес, когато вече излизам пред вас и споделям творчеството си. Нещата, които създавам са направени с голяма страст и емоция.

Във времето все нещо ме спираше да се отдам напълно на страстта си към глината-страх, несигурност, липса на финанси. Поради практическа насоченост и факта, че излизам с професия-завърших Зъботехника. Тази професия съчетаваше творчеството и материалите, които ми бяха любопитни. Съдбата си знаеше работата и попаднах в групата на преподавател, който нямаше нищо против да ми помага в реализирането на различни шантави проекти, като създаването на метални бижута под формата на зъби, отливки от естествени листа, бръмбари и т.н... Чувствах се много добре, но в последствие работата в лабораторията не се оказа моята голяма любов.

През годините на студентсване не оставих глината напълно. Изпичах малки фигури и бижута в чушкопек... това бе моята първа, лична и преносима пещ-малко богатство.

Това бяха и първите моменти на АНЕ пред по-голяма публика. В едно от магазинчетата, където оставях нещата си, се запознах с Гери-моята творческа кръстница. Наричам я така, защото всъщност я чувствам именно такава. Всеки път, прекрачвайка прага на магазина, тя възкликваше: "Хей, АНЕее, здравей!". И така с времето аз се определях наистина с това име, то не бе просто измисленият бранд от мен... вече хората ме посрещаха и виждаха като АНЕ!Благодаря, Гери!

Още в ученическите си години срещнах човека до мен. Студентствахме и в един момент се появи първото ни творение-Борис. Бях на финала да завърша зъботехническото си образование и да започна работа по професията и тогава за моя радост станах мама. В последствие след четири години се появи и творение номер две-Огнян.

В годините между двете деца правих опити да се завърна в зъботехниката, но някак си все не се случваше. Работех и на други места, от където набрах букет от различни изводи, поуки и нови умения и знания. Тогава керамиката определено не бе основно мое занимание, но пък открих градинарството и ровенето в почвата ми носеше сходна наслада.

При появата на Оги ни се случиха силни премеждия, свързани с неговото здраве, които ни направиха по-силни и по-заедно от всякога. Към днешна дата всичко с него е добре и ние поглеждаме с усмивка и спокоен поглед към миналото.

Тогава, в тези трудни дни, си дадох сметка, че животът наистина е миг от вечността и трябва да запълваме времето с неща, които са наши любими и ни носят най-много радост. С подкрепата на семействато ми взех решение да се роди в пълния си бласък, така желаното момиченце-АНЕ.

Както всяко начало и тук не знаехме как точно ще тръгнат нещата... Инвестирахме средства и надежди в материали и закупуването на малка пещ, която познавах като функционалност от зъботехническата си практика. Тази пещ буквално събираше не повече от три, четири чашки. Идеята бе да работя малки сувенири и бижута. Така всъщност дойде и цялото име - АНЕ-керамика в миниатюри. Нещата потръгваха лека полека, припомнях стари знания, научавах нови чрез експерименти, проби и грешки. След време нещата пораснаха, интересът на хората към работата ми се засили и вече малката пещ не ми стигаше. Направих големия скок и си закупих истинска пещ за керамика. Сбъднах една от мечтите си, която до момента ми се струваше почти невъзможна. Това го постигнах благодарение на много труд, подкрепа от близките ми и най-вече благодарение на интереса и подкрепата на хората. Благодаря ВИ!

Така до днес, когато Ане-керамика в миниатюри се превърна в АNE.CERAMICS

Все същата и най-различна...

...с голяма пещ, много фантази, торба с желания. С една дума мога да кажа

ПОРАСНАЛА на мечти, на цели, на изкачени върхове...